Повишаването на мощността и енергията на фибролазерите се ограничава главно от четири фактора: нелинейни ефекти, топлинни ефекти, оптично увреждане и граници на изпомпване. Следователно средната мощност и изходната импулсна енергия от едно влакно имат ограничения. Технологията за кохерентен синтез е ефективно средство за преодоляване на това ограничение. Фигура 1 показва основното изследователско съдържание в тази област.

Некохерентният синтез не гарантира кохерентността на синтезирания лъч, а само реализира суперпозицията на лазерите в пространството. Устройството е сравнително просто, а сценарият на приложение е основно лазерно оръжие. Некохерентният синтез се разделя главно на три вида: паралелен синтез, синтез на пасивно устройство и спектрален синтез. При паралелен синтез краищата на лазерния изход са подредени един до друг и изходният лъч достига по-голяма средна мощност в по-малка област на разстояние. Синтезът на пасивни устройства синтезира множество лазери в един чрез устройства като поляризационни разделители на лъчи и комбиниращи лъчи. Спектралният синтез се отнася до синтеза на множество тесночестотни непрекъснати светлини в една, която е завършена най-вече от обемни брегови решетки, дихроични огледала, филтри, дифракционни призми или призми.
При кохерентния синтез е необходимо да се гарантира, че всеки лазер има една и съща фаза, оптичен път, мощност, поляризация, диаметър на лъча и пространствена посока. Фигура 2 е схематична диаграма на системата за кохерентен синтез, която може да бъде разделена основно на четири части: разделител на лъчи/комбинатор на лъчи, семена/усилвател, фазово заключване и заключване на забавяне.

Кохерентното комбиниране може да бъде измерено чрез четири параметъра: качество на лъча, коефициент на Strehl, ефективност на комбиниране и яркост. Качеството на лъча се отнася до сходството между комбинираната светлина и гаусовия лъч, което се изразява чрез коефициента на качество на лъча M2. Колкото по-близо е M2 до 1, толкова по-високо е качеството на лъча. Коефициентът на Strehl се отнася до съотношението на пиковата мощност на комбинираната светлина към идеалната пикова мощност с перфектно фазово съвпадение. Това е свързано със ситуацията на фазово заключване и фактора на запълване на блендата. Коефициентът на запълване на отвора се отнася до съотношението на площта на отвора на лъча към общата площ на масива, който трябва да се комбинира.
Колкото по-малко е фазовото несъответствие, толкова по-висок е коефициентът на запълване на блендата, толкова по-високо е съотношението на Strehl и толкова по-близо е кохерентното комбиниране до идеалното състояние. Ефективността на комбиниране е съотношението на комбинираната светлинна мощност към общата мощност на всеки канал преди комбинирането. Колкото по-близко е съотношението до 1, толкова по-идеално е то. Яркостта е свързана с изходната мощност, дължината на вълната и качеството на лъча, както е показано във формула 1, където C е коефициент, свързан с формата на лъча, а C, съответстващ на гаусовия лъч, е 1. Яркостта на комбинирания лъч е произведение от комбиниране на ефективност, броя на комбинираните канали и яркостта на един канал.

Въз основа на типа разделител/комбинатор на лъчи, кохерентният синтез може да бъде разделен на два типа: диафрагма с плочки и запълнена бленда. Коефициентът на запълване на апертурата при синтеза на диафрагмата е по-малък от 1, което може да се постигне чрез четири типа устройства: решетка от колиматори, решетка от микролещи, сноп от влакна и многоядрени влакна. Фигура 3 показва резултатите от симулацията на разпределението на интензитета на светлината при различни разстояния на разпространение при използване на колиматорна решетка за синтез. Колкото по-компактна е подредбата на колиматора, толкова по-близо е коефициентът на запълване на апертурата до 1, толкова по-добър е ефектът на синтеза и теоретичната гранична ефективност е 76% [2]. Устройството за синтез на диафрагмата е по-просто, но ефективността на синтеза е по-ниска.

Коефициентът на запълване на синтеза на запълнена бленда е 1, а ефективността на синтеза е относително висока. Той може да бъде разделен на четири типа: поляризационен синтез, синтез на интензитет, синтез на дифракция и синтез на отражение, както е показано на фигура 4. Поляризационният синтез се отнася до използването на поляризационен лъчев сплитер или тънкослоен поляризатор за синтезиране на два ортогонално поляризирани светлинни лъча в едно и броят на пътищата за синтез може да бъде увеличен чрез каскадна структура. Синтезът на интензитета се отнася до метода за използване на сплитер на лъча на интензитета за синтезиране на два пътя на светлината с еднаква мощност в един път, а смущението на празния светлинен порт се постига чрез фазово заключване, а многопътеви синтез може да се постигне и чрез каскадна структура.
В сравнение с поляризационния синтез, синтезът на интензитет е подходящ за случаи с по-висока средна мощност. Дифракционният синтез използва дифракционни оптични устройства, като решетки и призми, за синтезиране на светлина, падаща под ъгли, съответстващи на различни порядъци на дифракция, в един лъч. Двустепенна серия структура може да се използва за разширяване на измерението на синтеза от едно измерение до две измерения, за да се постигне N × N синтез. Силата на дифракционния синтез е ограничена от топлинни ефекти. Синтезът на отражение се постига чрез огледало с венчелистчета. Различните области на огледалото на венчелистчетата имат различни коефициенти на отразяване и пропускливост. Кохерентният синтез се постига чрез деструктивна интерференция между падащата светлина и отразената светлина в посоката на отразената светлина. Отражателната способност на всяка част има определена стойност. Двуизмерният синтез може да бъде постигнат и чрез вторична структура.

Освен това има хибриден синтез на апертура, базиран на масиви от микролещи. Светлинният лъч се разделя и синтезира чрез два масива от микролещи и една леща. Позицията на синтезирания лъч може да се регулира чрез контролиране на фазата на всеки лъч [3].
Под въздействието на топлинни ефекти и смущения в околната среда всеки сигнал има определен фазов шум, който влияе върху качеството на синтезирания лъч и ефективността на синтеза. Фигура 5 показва синтезираното светлинно петно, когато фазовото заключване е включено и изключено, когато колиматорната решетка се използва за синтез. Може да се види, че когато фазовото заключване е изключено, ефектът от синтеза е много слаб.

Фазовото заключване може да се класифицира на активно фазово заключване и пасивно фазово заключване. Пасивното фазово заключване включва главно четири типа: ко-резонансно фазово заключване на кухината [4], фазово конюгиране [5], самоорганизация [6] и мимолетно вълново свързване. При фазово заключване на ко-резонансна кухина, изходните краища на множество влакна с усилване се подават обратно един към друг, което е еквивалентно на споделяне на една и съща резонансна кухина, като по този начин се постига фазово заключване. При фазово заключване на фазово конюгиране, базирано на огледала за фазово конюгиране, фазата се обръща във времето чрез нелинейни ефекти като стимулирано разсейване на Брилуен, като по този начин се компенсира фазовият шум в главния усилвател. При самоорганизиращо се заключване на режима, браговата решетка от влакна и разделителят на лъча се използват за формиране на интерферометър на Майкелсън за постигане на свързване между усилвателите, като по този начин се заключва фазата. Evanescent вълново свързване свързва многоканалните усилватели в супер режим, като по този начин постига кохерентност между каналите и често се използва в многоядрени оптични влакна.









