Дължини на вълните, използвани в оптичните комуникации

Светлината се определя от нейната дължина на вълната. При комуникациите с оптични влакна използваната светлина е в инфрачервената област, където дължината на вълната на светлината е по-голяма от тази на видимата светлина. При комуникациите с оптични влакна типичната дължина на вълната е 800 до 1600 nm, като най-често използваните дължини на вълната са 850 nm, 1310 nm и 1550 nm.

При избора на дължина на вълната на предаване основните съображения са загубата на влакна и разсейването. Целта е да се предадат най-много данни на най-голямо разстояние с най-малко загуба на влакна. Загубата на сила на сигнала по време на предаване е затихване. Затихването е свързано с дължината на формата на вълната. Колкото по-дълга е формата на вълната, толкова по-малко е затихването. Светлината, използвана в оптичното влакно, има по-голяма дължина на вълната при 850, 1310 и 1550 nm, така че затихването на оптичното влакно е по-малко, което също води до по-малка загуба на влакно. И тези три дължини на вълната имат почти нулево поглъщане, което е най-подходящо като наличен източник на светлина за предаване в оптични влакна.